Здравейти, ве! Ко стаа? Аз бая време ни съм съ вясвал тука оти ми беа спрели интер ... дета. Ма яз от де да знам чи тряа съ плаща. Мислих чи кът кажат примоция и т"ва начи да ползваш без пари.
 А, упраихме съ накрая. Дадох им една пуйка и една патка, дет вече и за ядене ни стааше. Та вчера го пуснаа. 
То аз ощи ни моа да работа много убуу с комфютъра, обачи знам кък да намирам едни голи мацки. 
Леле-е-е-е-е, мноо арна работа! 
Чак очилата ми съ запутяват кът почна да глеам. Ма нейсе. Друг път шъ ви разкажа ко праиме после с бабичката кът загрея двигателя.
Оня ден, изкарах язе козичките горе на бърчината над село, да порупат малко тревица.Седнал съм си, извадил съм си малко бел леб, сирение и лучец и  си кусам ей тъй с кеф.
Пу едно време глеам из гората съ изсулиха трима младежи. Викам, таз работа ни ми аресва. Тия на вагабонти ми мязат кът ги глеам. Фанах гегата и съ изпраих кат Крали Марко пред отоманците.
- Ей, дядка! - вика единия - К"во става? Козите дават ли мляко?
- Или ги ползваш само за задоволяване на нуждите! - Захили се кат варена тиква втория.
Хм. Засърбяа мъ ръцете да развъртя гьостерицата, па тупа-лупа, в гъза, във врата, трева в гъза и после кой накъдет види и я накъдет знам. Ма викам, чекай ся щъ им сипа да ядат.
Тия бее млади момчета, с едни ранички на гръбчетата, с едни анурачета облечени. Убави деца, мъ много невъзпитани!
- Старче, виж ся. Ние малко се поизгубихме. Можеш ли да ни кажеш как най-бързо да стигнем до близкото село?
- Хе, зависи колко бързо можете да бягате. - викам язе.
- За какво пък да бягаме. Хич не ни се бяга. Направо сме капнали!
- Ми нали искаме бързо да стигнете до селото.
- Искаме! - викнаха и тримата едновременно.
- Е, па убуу. 
Ся ше ви покажа от къде изгрява слънцето.
- Барон! - викнах силно. 
Барон е един рядко едър и мноо злобен представител на породата офчарски кучета, наричани "каракачанки", който сега кротко дремеше до дивата круша в края на нивата. Кат чу гласът ми, скочи кат ужилен и кат виде непознатите, оголи едрите си зъби, дет троши бедрена кост от теле малаче с един захап!
- Барон, дръж!!! - викнах с всичка сила и посочих тримата нехранимайковци. 
На ония се едно крила им поникнаа. Малиии, тук-таме стъпваа. Пръждосаха се кът куршуми, ви казвам! Хе-хе-хе!
Та такива ми ти работи.
Ей-й-й, окъснех!
 Улисъх съ нещо с тия приказки. Аре да бегам, чи тряя да скопяваме бикъ, оти много възкачва кравите.
Останете си със здраве!
И Господ да ви пази!
Чау!